1 февр. 2019 г., 16:50

Разделени небета

1K 4 8

Не греби от звездите ми с шепи.
Не пръскай със своите, мойто небе.
Сетивата ми вече, за тебе са слепи,
а сърцето ми - него друг го зове.

 

С тебе сме минало. Не питай защо.
Аз своите радости, грешки видях.
Днес няма значение, какво е било.
Значимо е само това, че успях

 

в лицето на друг, Любовта да позная,
без маски, без фалш, без игра.
Него във тебе съм търсила, зная...
мечтите ни сбъдва, сега, до една!
Е.И.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...