22 мая 2014 г., 18:55  

Разделения

1.7K 1 13

 

Разделения

 

Често хората обичаме да се разделяме

на силни и слаби, бедни и богати.

И според това решаваме и определяме

кои да бъдат всред нашите познати.

 

Делим се на християни, атеисти, мюсюлмани,

и на деноминации се разделяме.

Едни размахват Библии, а пък други – Корани,

които не са като нас – разстреляме!

 

Гледаме и на социалното положение,

което във обществото заемаме –

туй също определя нашето отношение

към околните. И не го променяме.

 

Измисляме си най-различни дефиниции,

които ние можем да определим.

Делим се на разни партии и коалиции –

по политически да се разграничим.  

 

По националност можем да определяме

и характеризираме дори и непознат.

Въобще отдава ни се да си се разделяме.

Как да приемем чуждия щом не ни е брат?!  

 

Май разделяйки се ни е някак по-комфортно –

едни да са като нас, а пък други – не.

В затворите наши си живеем. Доживотно!

Какво пък?! Нали така си ни е най-добре!

 

2014

А. Б.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Банчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Брей...
  • Стефане, твоето мнение изобщо не ме вълнува. Ти освен да раздаваш злоба на друго не си способен, а аз в живота си подминавам хора като теб.Задръж си професионалното мнение за тези, които го оценят. Ако има такива, разбира се.
  • Твърде разказно и направо досадно.
  • Много ти благодаря, Ангел! Радвам се, че откровения.ком ни срещна макар и във виртуалното пространство! Сърдечни поздрави от мен!
  • Знаеш ли колкото и пъти да го прочета стихото настръхвам...Силно преживяващо и емоционално.Думата ми е просто УАУ.Благодаря че те познавам и мога да чета с удоволствие...Нее комплимент а истина!!!ПОздрав!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...