22 may 2014, 18:55  

Разделения

  Poesía » Civil
1.7K 1 13

 

Разделения

 

Често хората обичаме да се разделяме

на силни и слаби, бедни и богати.

И според това решаваме и определяме

кои да бъдат всред нашите познати.

 

Делим се на християни, атеисти, мюсюлмани,

и на деноминации се разделяме.

Едни размахват Библии, а пък други – Корани,

които не са като нас – разстреляме!

 

Гледаме и на социалното положение,

което във обществото заемаме –

туй също определя нашето отношение

към околните. И не го променяме.

 

Измисляме си най-различни дефиниции,

които ние можем да определим.

Делим се на разни партии и коалиции –

по политически да се разграничим.  

 

По националност можем да определяме

и характеризираме дори и непознат.

Въобще отдава ни се да си се разделяме.

Как да приемем чуждия щом не ни е брат?!  

 

Май разделяйки се ни е някак по-комфортно –

едни да са като нас, а пък други – не.

В затворите наши си живеем. Доживотно!

Какво пък?! Нали така си ни е най-добре!

 

2014

А. Б.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Банчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брей...
  • Стефане, твоето мнение изобщо не ме вълнува. Ти освен да раздаваш злоба на друго не си способен, а аз в живота си подминавам хора като теб.Задръж си професионалното мнение за тези, които го оценят. Ако има такива, разбира се.
  • Твърде разказно и направо досадно.
  • Много ти благодаря, Ангел! Радвам се, че откровения.ком ни срещна макар и във виртуалното пространство! Сърдечни поздрави от мен!
  • Знаеш ли колкото и пъти да го прочета стихото настръхвам...Силно преживяващо и емоционално.Думата ми е просто УАУ.Благодаря че те познавам и мога да чета с удоволствие...Нее комплимент а истина!!!ПОздрав!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...