22.05.2014 г., 18:55  

Разделения

1.8K 1 13

 

Разделения

 

Често хората обичаме да се разделяме

на силни и слаби, бедни и богати.

И според това решаваме и определяме

кои да бъдат всред нашите познати.

 

Делим се на християни, атеисти, мюсюлмани,

и на деноминации се разделяме.

Едни размахват Библии, а пък други – Корани,

които не са като нас – разстреляме!

 

Гледаме и на социалното положение,

което във обществото заемаме –

туй също определя нашето отношение

към околните. И не го променяме.

 

Измисляме си най-различни дефиниции,

които ние можем да определим.

Делим се на разни партии и коалиции –

по политически да се разграничим.  

 

По националност можем да определяме

и характеризираме дори и непознат.

Въобще отдава ни се да си се разделяме.

Как да приемем чуждия щом не ни е брат?!  

 

Май разделяйки се ни е някак по-комфортно –

едни да са като нас, а пък други – не.

В затворите наши си живеем. Доживотно!

Какво пък?! Нали така си ни е най-добре!

 

2014

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брей...
  • Стефане, твоето мнение изобщо не ме вълнува. Ти освен да раздаваш злоба на друго не си способен, а аз в живота си подминавам хора като теб.Задръж си професионалното мнение за тези, които го оценят. Ако има такива, разбира се.
  • Твърде разказно и направо досадно.
  • Много ти благодаря, Ангел! Радвам се, че откровения.ком ни срещна макар и във виртуалното пространство! Сърдечни поздрави от мен!
  • Знаеш ли колкото и пъти да го прочета стихото настръхвам...Силно преживяващо и емоционално.Думата ми е просто УАУ.Благодаря че те познавам и мога да чета с удоволствие...Нее комплимент а истина!!!ПОздрав!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...