22.05.2014 г., 18:55  

Разделения

1.7K 1 13

 

Разделения

 

Често хората обичаме да се разделяме

на силни и слаби, бедни и богати.

И според това решаваме и определяме

кои да бъдат всред нашите познати.

 

Делим се на християни, атеисти, мюсюлмани,

и на деноминации се разделяме.

Едни размахват Библии, а пък други – Корани,

които не са като нас – разстреляме!

 

Гледаме и на социалното положение,

което във обществото заемаме –

туй също определя нашето отношение

към околните. И не го променяме.

 

Измисляме си най-различни дефиниции,

които ние можем да определим.

Делим се на разни партии и коалиции –

по политически да се разграничим.  

 

По националност можем да определяме

и характеризираме дори и непознат.

Въобще отдава ни се да си се разделяме.

Как да приемем чуждия щом не ни е брат?!  

 

Май разделяйки се ни е някак по-комфортно –

едни да са като нас, а пък други – не.

В затворите наши си живеем. Доживотно!

Какво пък?! Нали така си ни е най-добре!

 

2014

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брей...
  • Стефане, твоето мнение изобщо не ме вълнува. Ти освен да раздаваш злоба на друго не си способен, а аз в живота си подминавам хора като теб.Задръж си професионалното мнение за тези, които го оценят. Ако има такива, разбира се.
  • Твърде разказно и направо досадно.
  • Много ти благодаря, Ангел! Радвам се, че откровения.ком ни срещна макар и във виртуалното пространство! Сърдечни поздрави от мен!
  • Знаеш ли колкото и пъти да го прочета стихото настръхвам...Силно преживяващо и емоционално.Думата ми е просто УАУ.Благодаря че те познавам и мога да чета с удоволствие...Нее комплимент а истина!!!ПОздрав!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....