Когато сърцето
крещи ''Обичам те'',
разумът подтиска го с ''Мразя те''
и между тях цари
вечна война -
ожесточена борба
за оцеляване
след тежка раздяла
и взаимно раняване.
Сърцето иска да го върне -
сълзи се проливат за НЕГО в нощта.
Разумът го отхвърля
и търси в НЕГО постоянно вина.
Но сърцето се бунтува,
разкъсва се на две,
кърви,
а разумът диктува:
''Вземи се в ръце,
напред върви.''
© Богдана Маринова Все права защищены
но животът продължава...
Много хубав мъдър стих!
с обич, Богдана.