Когато сърцето
крещи ''Обичам те'',
разумът подтиска го с ''Мразя те''
и между тях цари
вечна война -
ожесточена борба
за оцеляване
след тежка раздяла
и взаимно раняване.
Сърцето иска да го върне -
сълзи се проливат за НЕГО в нощта.
Разумът го отхвърля
и търси в НЕГО постоянно вина.
Но сърцето се бунтува,
разкъсва се на две,
кърви,
а разумът диктува:
''Вземи се в ръце,
напред върви.''
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
