Събраха се Те, двамата.

Той целуна галантно

ръка на дамата.

Тя за миг погледна го

във сините очи и

без да иска дори

се изчерви...

История стара, колкото

света,

просто привличане

между Мъж и Жена...

Но случиха се разни грешки.

Освен, че бяха лоши,

не бяха и смешни.

Той бе рус и ярък,

като Слънцето, а Тя...

Тъмна кат Вечерница.

Той каза:

- Други като мене

няма да намериш!

Аз светя и огрявам

навсякъде околовред.

- А сети ли се да погледнеш

някъде около теб?

Попита го Тя, така,

между другото...

- О, да! - и направи

каскада.

Циганско колело.

И измери дамата

с набито око.

Да изгубиш части от реалността

е привилегия само на любовта...

И Тя се стресна - за миг поспря.

Възхити се на неговата

мъжка красота.

Но Тя в момента осъзна,

че има нужда от топла,

просто топла ръка.

А нея я нямаше.

Бяха само...

Той и Тя.

Липсваше им нежността.

Дори дъждът разплака се

в нощта на тяхната раздяла...