Раздяла
Събраха се Те, двамата.
Той целуна галантно
ръка на дамата.
Тя за миг погледна го
във сините очи и
без да иска дори
се изчерви...
История стара, колкото
света,
просто привличане
между Мъж и Жена...
Но случиха се разни грешки.
Освен, че бяха лоши,
не бяха и смешни.
Той бе рус и ярък,
като Слънцето, а Тя...
Тъмна кат Вечерница.
Той каза:
- Други като мене
няма да намериш!
Аз светя и огрявам
навсякъде околовред.
- А сети ли се да погледнеш
някъде около теб?
Попита го Тя, така,
между другото...
- О, да! - и направи
каскада.
Циганско колело.
И измери дамата
с набито око.
Да изгубиш части от реалността
е привилегия само на любовта...
И Тя се стресна - за миг поспря.
Възхити се на неговата
мъжка красота.
Но Тя в момента осъзна,
че има нужда от топла,
просто топла ръка.
А нея я нямаше.
Бяха само...
Той и Тя.
Липсваше им нежността.
Дори дъждът разплака се
в нощта на тяхната раздяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени
