2 мая 2008 г., 10:08

Раздяла

883 0 3
Раздяла

Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото.
Сърцето мъчи духът.
Никой не изрича "прощавам",
никой не смее да отстъпи.
Няма вече "обещавам",
часът за раздяла настъпи...
за да не бъдем наранени отново.
Отново.
И отново свеждаме очи.
Отбягваме погледи.
Търсим несъществуващия мир.
Гняв, мъка и обич се борят ведно...
Защо, за Бога, защо?!
И двамата с глупост се наранихме
и сърцата така разделихме...
Няма връщане назад.
Думите изстинаха на устните.
Сълзите се спуснаха скрити.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...