Раздяла
Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото.
Сърцето мъчи духът.
Никой не изрича "прощавам",
никой не смее да отстъпи.
Няма вече "обещавам",
часът за раздяла настъпи...
за да не бъдем наранени отново.
Отново.
И отново свеждаме очи.
Отбягваме погледи.
Търсим несъществуващия мир.
Гняв, мъка и обич се борят ведно...
Защо, за Бога, защо?!
И двамата с глупост се наранихме
и сърцата така разделихме...
Няма връщане назад.
Думите изстинаха на устните.
Сълзите се спуснаха скрити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Всички права запазени