2.05.2008 г., 10:08

Раздяла

884 0 3
Раздяла

Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото.
Сърцето мъчи духът.
Никой не изрича "прощавам",
никой не смее да отстъпи.
Няма вече "обещавам",
часът за раздяла настъпи...
за да не бъдем наранени отново.
Отново.
И отново свеждаме очи.
Отбягваме погледи.
Търсим несъществуващия мир.
Гняв, мъка и обич се борят ведно...
Защо, за Бога, защо?!
И двамата с глупост се наранихме
и сърцата така разделихме...
Няма връщане назад.
Думите изстинаха на устните.
Сълзите се спуснаха скрити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...