18 июл. 2011 г., 01:11

Раздяла

1.1K 0 2

Раздялата жестока е, любими,

но друг път има ли за нас,

аз моля искрено, кажи ми...

защо държиш ме още в твойта власт!!!

 

Аз нямам сили да те мразя,

виновен си за всичко ти...

Защо с любов не ми доказа,

че твоето сърце на мен принадлежи!!!

 

Животът нас ще ни разделя,

не отстояхме Любовта,

това е Божия повеля...

не се сърди на мен и на света!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Блудкаво и нелогично: Хем на лирическата героиня и е пределно ясно, че субекта на драматичните и излияния не и е доказал с любов, че сърцето му и принадлежи, хем тя е под някаква маниакално убеждение, че виновен за всичко е Той. То е повече от очевидно, че той си е бил пределно откровен през цялото време. Не само лирическата героиня си е самосъздала някакви излюзии, но и когато най-накрая и е просветнало, пак намира друг да обвини – Него, Живота,дори Бог. Сериозно??? Как по дяволите, това е Божия повеля? И защо Той се сърди на нея и на света? Логично е (и това на всеки с капка здрав разум ще му е ясно), че Той би трябвало да се чувста облекчен да се оттъре от нежелана връзка. Или ситуацията не е пресъздадена правилно, или Героинята страда от някаква маниакално-депресивна-делузивна обсесия, и е добре да потърси помощ. Медицинска.
  • Тъжен стих, за изгубена любов.Продължи смело напред.Успех!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...