don_kihot (Дон Кихот) don_kihot (Дон Кихот)
13
28 нояб. 2008 г., 07:02

Раздяла

832 0 6

 Дълги дни с безсънни нощи,
изгнаник жив, превърнат в мощи
дарен със болка без молба...
и нима това е моята съдба?!

  Едва сега в бледа светлина
колко ярка е моята вина.
Руини от нежната любов
аз прегръщам в безмълвен зов.

  Стихът угасва в мраз на самота...
Измъчен падам в плен на любовта,
винаги да помня и копнея,
ала веч всичко свърши с нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дон Кихот Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0