don_kihot (Дон Кихот)
13 0
28 нояб. 2008 г., 07:02

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
638 0 6

 Дълги дни с безсънни нощи,
изгнаник жив, превърнат в мощи
дарен със болка без молба...
и нима това е моята съдба?!

  Едва сега в бледа светлина
колко ярка е моята вина.
Руини от нежната любов
аз прегръщам в безмълвен зов.

  Стихът угасва в мраз на самота...
Измъчен падам в плен на любовта,
винаги да помня и копнея,
ала веч всичко свърши с нея...

© Дон Кихот Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??