28.11.2008 г., 7:02 ч.
Раздяла
Дълги дни с безсънни нощи,
изгнаник жив, превърнат в мощи
дарен със болка без молба...
и нима това е моята съдба?!
Едва сега в бледа светлина
колко ярка е моята вина.
Руини от нежната любов
аз прегръщам в безмълвен зов.
Стихът угасва в мраз на самота...
Измъчен падам в плен на любовта,
винаги да помня и копнея,
ала веч всичко свърши с нея...
© Дон Кихот Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми.
-
Чисто и нежно звучи...хубаво е!
-
Животът е гара, гара на срещи и раздяла...В ръце се вземи и новата любов срещни! Поздрави! 6
-
Винаги има надежда за нова любов и тя ВИНАГИ е по-хубава от старата!
Поздрав! -
Толкава красиво и в същото време тъжно, но ДА от раздялата боли!!!
Браво!!! -
Тъжно нещо е раздялата, а ти толкова точно си я описал!
Браво Дон Кихоте! Стискам ти ръка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
