28.11.2008 г., 7:02

Раздяла

Поезия » Любовна

836 0 6

Дълги дни с безсънни нощи,
изгнаник жив, превърнат в мощи
дарен със болка без молба...
и нима това е моята съдба?!

Едва сега в бледа светлина
колко ярка е моята вина.
Руини от нежната любов
аз прегръщам в безмълвен зов.

Стихът угасва в мраз на самота...
Измъчен падам в плен на любовта,
винаги да помня и копнея,
ала веч всичко свърши с нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kriqstin_a (Кристиян Ангелов)

Хареса ми.

2008-11-28T13:55:38+02:00
mysterious-girl1 (Катя)

Чисто и нежно звучи...хубаво е!

2008-11-28T11:26:44+02:00
wind2008 (Владимир)

Животът е гара, гара на срещи и раздяла...В ръце се вземи и новата любов срещни! Поздрави! 6

2008-11-28T11:05:10+02:00
Безкомпромисен (Никой)

Винаги има надежда за нова любов и тя ВИНАГИ е по-хубава от старата!
Поздрав!

2008-11-28T09:44:46+02:00
tanya_13 (Таня Христова)

Толкава красиво и в същото време тъжно, но ДА от раздялата боли!!!
Браво!!!

2008-11-28T09:38:35+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0