Раздяла

Nov 28, 2008, 7:02 AM

Poetry » Love

601 0 6

Дълги дни с безсънни нощи,
изгнаник жив, превърнат в мощи
дарен със болка без молба...
и нима това е моята съдба?!

Едва сега в бледа светлина
колко ярка е моята вина.
Руини от нежната любов
аз прегръщам в безмълвен зов.

Стихът угасва в мраз на самота...
Измъчен падам в плен на любовта,
винаги да помня и копнея,
ала веч всичко свърши с нея...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kriqstin_a (Кристиян Ангелов)

2008-11-28T13:55:38+02:00

Хареса ми.
mysterious-girl1 (Катя)

2008-11-28T11:26:44+02:00

Чисто и нежно звучи...хубаво е!
wind2008 (Владимир)

2008-11-28T11:05:10+02:00

Животът е гара, гара на срещи и раздяла...В ръце се вземи и новата любов срещни! Поздрави! 6
Безкомпромисен (Никой)

2008-11-28T09:44:46+02:00

Винаги има надежда за нова любов и тя ВИНАГИ е по-хубава от старата!
Поздрав!
tanya_13 (Таня Христова)

2008-11-28T09:38:35+02:00

Толкава красиво и в същото време тъжно, но ДА от раздялата боли!!!
Браво!!!
shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-11-28T09:17:09+02:00

Тъжно нещо е раздялата, а ти толкова точно си я описал!
Браво Дон Кихоте! Стискам ти ръка!