29 апр. 2010 г., 21:06
Думите сякаш изчезнаха,
смисъл и израз загубиха,
безмълвно студена останах
на твоята сянка в безкрая.
Есенен листопад затрупа
дири и усмивки скръбни
в тъмните дебри погребани
на душата ми, самотната.
Нечий писък злокобен и тъжен
дните ми пусти преряза,
болка безмерна ме стигна
и в смъртен унес ме унесе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация