Раздяла
1.2K
0
2
Думите сякаш изчезнаха,
смисъл и израз загубиха,
безмълвно студена останах
на твоята сянка в безкрая.
Есенен листопад затрупа
дири и усмивки скръбни
в тъмните дебри погребани
на душата ми, самотната.
Нечий писък злокобен и тъжен
дните ми пусти преряза,
болка безмерна ме стигна
и в смъртен унес ме унесе.
Морна душата в мрачен покой
за утеха смъртта възжелава,
но в миг проблясва мисъл една -
без тебе как се умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Айше Рубева Всички права запазени
