мукадес (Айше Рубева) мукадес (Айше Рубева)
28
29 abr 2010, 21:06

Раздяла

  Poesía
1.2K 0 2

Думите сякаш изчезнаха,

смисъл и израз загубиха,

безмълвно студена останах

на твоята сянка в безкрая.

 

Есенен листопад затрупа

дири и усмивки скръбни

в тъмните дебри погребани

на душата ми, самотната.

 

Нечий писък злокобен и тъжен

дните ми пусти преряза,

болка безмерна ме стигна

и в смъртен унес ме унесе.

 

Морна душата в мрачен покой

за утеха смъртта възжелава,

но в миг проблясва мисъл една - 

без тебе как се умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0