мукадес (Айше Рубева) мукадес (Айше Рубева)
28
29 abr 2010, 21:06

Раздяла

  Poesía
1.2K 0 2

Думите сякаш изчезнаха,

смисъл и израз загубиха,

безмълвно студена останах

на твоята сянка в безкрая.

 

Есенен листопад затрупа

дири и усмивки скръбни

в тъмните дебри погребани

на душата ми, самотната.

 

Нечий писък злокобен и тъжен

дните ми пусти преряза,

болка безмерна ме стигна

и в смъртен унес ме унесе.

 

Морна душата в мрачен покой

за утеха смъртта възжелава,

но в миг проблясва мисъл една - 

без тебе как се умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0