Раздяла

Apr 29, 2010, 9:06 PM

Poetry

906 0 2

Думите сякаш изчезнаха,

смисъл и израз загубиха,

безмълвно студена останах

на твоята сянка в безкрая.

Есенен листопад затрупа

дири и усмивки скръбни

в тъмните дебри погребани

на душата ми, самотната.

Нечий писък злокобен и тъжен

дните ми пусти преряза,

болка безмерна ме стигна

и в смъртен унес ме унесе.

Морна душата в мрачен покой

за утеха смъртта възжелава,

но в миг проблясва мисъл една -

без тебе как се умира.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

asizi (Nina Toshich)

2010-04-30T13:05:15+03:00

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=157654
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-04-29T21:34:16+03:00

"но в миг проблясва мисъл една -
без тебе как се умира."

Хубав финал, но останалото трябва да го доизпипаш.
"и в смъртен унес ме унесе" - груба тавтология.

п.п.: Къде изчезна ти!
Поздрави!