Раздяла
Снежинки гонят се във вихър бесен,
а вятърът надава своя вой.
Студът запява тъжната си песен,
а в мислите се води див двубой.
Като на бял екран аз виждам стара радост,
сърцето ми от болката се свива.
Отива си трагично мойто щастие,
душата ми обрулена загива.
Дърветата поклащат свойте клони,
обхванати от тиха самота.
Сърцето мое скръбен стон отрони
и потопи се в бяла красота.
От болката, която вледенява,
душата ми се мята и крещи,
а спомените бурни поразяват
надеждата и всичките мечти.
Обичах те и още те обичам,
а на раздяла винаги боли.
Обичах те и пак ще те обичам,
но нямам вяра в себе си дори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люба Георева Все права защищены
