lubokostov (Любослав Костов)
43 1
28 нояб. 2010 г., 11:54

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
526 0 2

 

Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.

И стиснахме си пак ръцете,
и тръгнахме по път широк,
не дадох цъфналото цвете,
а изчезнах със поклон дълбок!

Трепереха и устни, и сърце,
и тръгваха си толкова смирени,
че раздялата разкъса ги на две,
замлъкнаха любовните сирени!

Очите побеляха от тъга,
бавно капе скреж от мен,
обич, чувства и една мечта
умряха мигом в този ден!


 

© Любослав Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова нежност и обич усетих! Браво ти! Една любовна сирена известява...идвам!Нова и красива! Готин си. Чао
  • Красота, тъга и искренност бликат от стихотворението ти. "След всяка буря изгрява слънце!" Успехи!
Предложения
: ??:??