Раздяла
Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.
И стиснахме си пак ръцете,
и тръгнахме по път широк,
не дадох цъфналото цвете,
а изчезнах със поклон дълбок!
Трепереха и устни, и сърце,
и тръгваха си толкова смирени,
че раздялата разкъса ги на две,
замлъкнаха любовните сирени!
Очите побеляха от тъга,
бавно капе скреж от мен,
обич, чувства и една мечта
умряха мигом в този ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
