lubokostov (Любослав Костов)
43 1
28.11.2010 г., 11:54 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
524 0 2

 

Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.

И стиснахме си пак ръцете,
и тръгнахме по път широк,
не дадох цъфналото цвете,
а изчезнах със поклон дълбок!

Трепереха и устни, и сърце,
и тръгваха си толкова смирени,
че раздялата разкъса ги на две,
замлъкнаха любовните сирени!

Очите побеляха от тъга,
бавно капе скреж от мен,
обич, чувства и една мечта
умряха мигом в този ден!


 

© Любослав Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова нежност и обич усетих! Браво ти! Една любовна сирена известява...идвам!Нова и красива! Готин си. Чао
  • Красота, тъга и искренност бликат от стихотворението ти. "След всяка буря изгрява слънце!" Успехи!
Предложения
: ??:??