27 авг. 2013 г., 23:10

Раздяла

563 1 0

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И няма да те моля

                  със очи.

Дали те любих

малко или много,

оставам сам

                 да прецениш.

Ще прецениш,

но няма да ме има.

Не ме зови със стон,

                 със вик.

Всевечна истина -

с любов или омраза

от времето не връщаш

                 нито миг.

Ръката ми не ще те

                 гали.

Не ще потъваш

в моите очи.

Разбрал какво загуби

ще е късно,

и да ме викаш,

и да премълчиш.

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И болката ще притая.

За сбогом ти не се

                обърна.

Обичта си, че загуби

                не разбра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...