27.08.2013 г., 23:10

Раздяла

559 1 0

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И няма да те моля

                  със очи.

Дали те любих

малко или много,

оставам сам

                 да прецениш.

Ще прецениш,

но няма да ме има.

Не ме зови със стон,

                 със вик.

Всевечна истина -

с любов или омраза

от времето не връщаш

                 нито миг.

Ръката ми не ще те

                 гали.

Не ще потъваш

в моите очи.

Разбрал какво загуби

ще е късно,

и да ме викаш,

и да премълчиш.

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И болката ще притая.

За сбогом ти не се

                обърна.

Обичта си, че загуби

                не разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...