27.08.2013 г., 23:10

Раздяла

558 1 0

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И няма да те моля

                  със очи.

Дали те любих

малко или много,

оставам сам

                 да прецениш.

Ще прецениш,

но няма да ме има.

Не ме зови със стон,

                 със вик.

Всевечна истина -

с любов или омраза

от времето не връщаш

                 нито миг.

Ръката ми не ще те

                 гали.

Не ще потъваш

в моите очи.

Разбрал какво загуби

ще е късно,

и да ме викаш,

и да премълчиш.

Не ще извикам.

Няма да те върна.

И болката ще притая.

За сбогом ти не се

                обърна.

Обичта си, че загуби

                не разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...