22 мар. 2006 г., 10:56

РАЗДЯЛА

1.1K 0 6

    РАЗДЯЛА




На заник слънце,

там... в снега стоя!

Загърбил съм студа,

обърнат съм на юг.

 

 

Гледам...  душата ми

с  нарамени  дисаги...

Крачи към България!

С  поглед я изпращам.

 

 

Дори не се обърна

“Сбогом” да ми каже!

А, студа отвсякъде тежи,

отвратително подмолен.

 

 

Потрих ръцете си,

вледенени в мразá.

Загледах я в гръб отново,

и тъжно не ми е даже!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

21.03.2006  (17.45 h)

Senftenberg - Germany

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...