ivaylo1959 (Ивайло Атанасов) ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
1 71
22 мар. 2006 г., 10:56

РАЗДЯЛА

1.1K 0 6

    РАЗДЯЛА




На заник слънце,

там... в снега стоя!

Загърбил съм студа,

обърнат съм на юг.

 

 

Гледам...  душата ми

с  нарамени  дисаги...

Крачи към България!

С  поглед я изпращам.

 

 

Дори не се обърна

“Сбогом” да ми каже!

А, студа отвсякъде тежи,

отвратително подмолен.

 

 

Потрих ръцете си,

вледенени в мразá.

Загледах я в гръб отново,

и тъжно не ми е даже!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

21.03.2006  (17.45 h)

Senftenberg - Germany

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0