22.03.2006 г., 10:56

РАЗДЯЛА

1.1K 0 6

    РАЗДЯЛА




На заник слънце,

там... в снега стоя!

Загърбил съм студа,

обърнат съм на юг.

 

 

Гледам...  душата ми

с  нарамени  дисаги...

Крачи към България!

С  поглед я изпращам.

 

 

Дори не се обърна

“Сбогом” да ми каже!

А, студа отвсякъде тежи,

отвратително подмолен.

 

 

Потрих ръцете си,

вледенени в мразá.

Загледах я в гръб отново,

и тъжно не ми е даже!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

21.03.2006  (17.45 h)

Senftenberg - Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...