22.03.2006 г., 10:56

РАЗДЯЛА

1.1K 0 6

    РАЗДЯЛА




На заник слънце,

там... в снега стоя!

Загърбил съм студа,

обърнат съм на юг.

 

 

Гледам...  душата ми

с  нарамени  дисаги...

Крачи към България!

С  поглед я изпращам.

 

 

Дори не се обърна

“Сбогом” да ми каже!

А, студа отвсякъде тежи,

отвратително подмолен.

 

 

Потрих ръцете си,

вледенени в мразá.

Загледах я в гръб отново,

и тъжно не ми е даже!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

21.03.2006  (17.45 h)

Senftenberg - Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...