22 февр. 2018 г., 11:53

Раздяла 

  Поэзия » Философская
393 0 0

Преди раздяла е много празно.

Опустял си, като забравен храм.

Само скърцането на вратата буди

и разбираш, че си сам.

Коленичиш пред олтара,

а парафинът капе, като мед.

Захаросва се ледът в душата.

Бог - е в теб!

Огледало - дума, без въпрос.

Сляп художник те рисува, без вини.

Раждането е начало,

а раздялата - стъпки от следи.

04.08.2016г

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??