Feb 22, 2018, 11:53 AM

Раздяла 

  Poetry » Phylosophy
403 0 0

Преди раздяла е много празно.

Опустял си, като забравен храм.

Само скърцането на вратата буди

и разбираш, че си сам.

Коленичиш пред олтара,

а парафинът капе, като мед.

Захаросва се ледът в душата.

Бог - е в теб!

Огледало - дума, без въпрос.

Сляп художник те рисува, без вини.

Раждането е начало,

а раздялата - стъпки от следи.

04.08.2016г

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??