ashley_ (Яничка)
37 51
25 апр. 2007 г., 11:42

Раздяла 

  Поэзия
587 0 3
Като малка бях весело дете -
винаги усмивка огряваше моето лице.
Радвах се на всичко около мен.
Нощем с нетърпение чаках следващия ден.
В ден нещастен случи се с мен нещо ужасно
и изчезна всичко мило, нежно и прекрасно.
Мислих си, че за мен ти си любовта,
но всичко се оказа една лоша шега.
Плача и нежно падат моите сълзи,
и душата ужасно много тъжи.
Искам болката изведнъж да спре
и да има някой, който да ме разбере.
С жестокост ти уби всичко между нас,
нищо повече не мога да направя аз...
Край! Невъзможно е да сме двама -
това е вече нашата раздяла...

© Яничка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бог дава сила на слабите, ще даде и на теб.
  • Съгласна съм с Таня...усмихни се и гледай само напред
  • Разбираме те миличка!Болката наистина изгаря.
    Но,усмихни се и продължи!Силата е в теб?
    Браво за силния стих!
Предложения
: ??:??