25.04.2007 г., 11:42

Раздяла

1K 0 3
Като малка бях весело дете -
винаги усмивка огряваше моето лице.
Радвах се на всичко около мен.
Нощем с нетърпение чаках следващия ден.
В ден нещастен случи се с мен нещо ужасно
и изчезна всичко мило, нежно и прекрасно.
Мислих си, че за мен ти си любовта,
но всичко се оказа една лоша шега.
Плача и нежно падат моите сълзи,
и душата ужасно много тъжи.
Искам болката изведнъж да спре
и да има някой, който да ме разбере.
С жестокост ти уби всичко между нас,
нищо повече не мога да направя аз...
Край! Невъзможно е да сме двама -
това е вече нашата раздяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог дава сила на слабите, ще даде и на теб.
  • Съгласна съм с Таня...усмихни се и гледай само напред
  • Разбираме те миличка!Болката наистина изгаря.
    Но,усмихни се и продължи!Силата е в теб?
    Браво за силния стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...