12 сент. 2023 г., 20:17  

Раздяла

560 2 1

Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...

 

И мислите ми блъскат се без ред –

дали да звънна или да ти пиша? –

Тук всяка вещ е свързана със теб –

сред тази липса вече трудно дишам...

 

А те прегръщах с тези две ръце,
с които днес прегръщам твойте дрехи...
Пореден ден... Проклетото сърце
пак спомените вика за утеха...

 

Поредна нощ – поредният кошмар...
(Изплъзваш се... Не искам да те пусна!
Притискам те до себе си... Шамар!
А търсех само топлите ти устни...)

 

Събуждам се. И вече – няма сън...
Не ги броя – поредна нощ безсънна!
Часът е два! Тъй тихо е навън...
А аз се моля просто да се съмне...

 

Ще преживея някак си... А ти – 
дано в живота със мечтите си да тичаш! 
Ще ти се радвам тихо, отстрани...
(Насила никого не можеш да обичаш...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...