Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...

И мислите ми блъскат се без ред –

дали да звънна или да ти пиша? –

Тук всяка вещ е свързана със теб –

сред тази липса вече трудно дишам...

А те прегръщах с тези две ръце,
с които днес прегръщам твойте дрехи...
Пореден ден... Проклетото сърце
пак спомените вика за утеха...

Поредна нощ – поредният кошмар...
(Изплъзваш се... Не искам да те пусна!
Притискам те до себе си... Шамар!
А търсех само топлите ти устни...)

Събуждам се. И вече – няма сън...
Не ги броя – поредна нощ безсънна!
Часът е два! Тъй тихо е навън...
А аз се моля просто да се съмне...

Ще преживея някак си... А ти – 
дано в живота със мечтите си да тичаш! 
Ще ти се радвам тихо, отстрани...
(Насила никого не можеш да обичаш...)