16 дек. 2006 г., 20:25

Раздяла

688 0 3

Сега съм сама на тая поляна,
където до вчера ме имаше цялата.
В живота ми снощи настъпи промяна
след твоята загуба и след раздялата.


Не беше ли хубаво да ровиш в косите ми -
бях ти запалила от любов огнище.
Кажи ми дали поне малко ме обичаше
или ме имаше за нищо?


Това - да ти кажа - остана загадка,
но не искам отговора.
Връзката ни бе неспокойна и кратка,
а аз не ти бях нито първата, нито втората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...