16 dic 2006, 20:25

Раздяла

  Poesía
690 0 3

Сега съм сама на тая поляна,
където до вчера ме имаше цялата.
В живота ми снощи настъпи промяна
след твоята загуба и след раздялата.


Не беше ли хубаво да ровиш в косите ми -
бях ти запалила от любов огнище.
Кажи ми дали поне малко ме обичаше
или ме имаше за нищо?


Това - да ти кажа - остана загадка,
но не искам отговора.
Връзката ни бе неспокойна и кратка,
а аз не ти бях нито първата, нито втората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...