Сега съм сама на тая поляна,
където до вчера ме имаше цялата.
В живота ми снощи настъпи промяна
след твоята загуба и след раздялата.
Не беше ли хубаво да ровиш в косите ми -
бях ти запалила от любов огнище.
Кажи ми дали поне малко ме обичаше
или ме имаше за нищо?
Това - да ти кажа - остана загадка,
но не искам отговора.
Връзката ни бе неспокойна и кратка,
а аз не ти бях нито първата, нито втората.
© Татяна Начкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
