13 июн. 2008 г., 10:28

Раздяла

2.1K 0 49
Проплаква във мене
малко момиче,
загубено сякаш.
Отново само.
Сълзите в душата
горчиво се стичат.
Въпросите идват.
Защо и защо...

Разделям се с някой.
Пак е страдание.
В гърлото топка
от мъка тежи.
Не искам да плача,
а във мълчание
сърце топли думи
за теб да реди.

Желая ти обич
по пътя нагоре,
вяра - да стигаш
всяка мечта.
Не спирай да тичаш!
И нека да бъде
усмивката светла
пътеводна звезда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен и трогателен стих!
  • Тъжно , но и много емоционално !Хареса ми много !Поздрави!
  • Проплака и в мене!...Вяра и обич, Таничка!!!!
  • "Проплаква във мене
    малко момиче,
    загубено сякаш.
    Отново само."

    Детето вътре в нас,понякога тъгува.
    Понякога се сърди или плаче.
    Понякога на удара с любов отвръща.
    Но никога не спира да очаква...
  • Трудно се казва "обичам те"...
    Още по-трудно е да се обича истински, забравяйки за себе си.
    Може и да е невъзможно за човешкото същество, но нищо не ни пречи да се опитваме
    Обичай истински!
    Другото... е суета!
    Благодаря ти за красивия, песенен стих!
    Прегръдки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...