Jun 13, 2008, 10:28 AM

Раздяла

Poetry » Other

2.1K 0 49

Проплаква във мене
малко момиче,
загубено сякаш.
Отново само.
Сълзите в душата
горчиво се стичат.
Въпросите идват.
Защо и защо...

Разделям се с някой.
Пак е страдание.
В гърлото топка
от мъка тежи.
Не искам да плача,
а във мълчание
сърце топли думи
за теб да реди.

Желая ти обич
по пътя нагоре,
вяра - да стигаш
всяка мечта.
Не спирай да тичаш!
И нека да бъде
усмивката светла
пътеводна звезда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

Силен и трогателен стих!

2008-07-10T23:33:10+03:00
raccing (Радка Иванова)

Тъжно , но и много емоционално !Хареса ми много !Поздрави!

2008-07-07T10:03:53+03:00
Индиана (Криси)

Проплака и в мене!...Вяра и обич, Таничка!!!!

2008-06-21T14:33:12+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Проплаква във мене
малко момиче,
загубено сякаш.
Отново само."

Детето вътре в нас,понякога тъгува.
Понякога се сърди или плаче.
Понякога на удара с любов отвръща.
Но никога не спира да очаква...

2008-06-17T22:21:40+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Трудно се казва "обичам те"...
Още по-трудно е да се обича истински, забравяйки за себе си.
Може и да е невъзможно за човешкото същество, но нищо не ни пречи да се опитваме
Обичай истински!
Другото... е суета!
Благодаря ти за красивия, песенен стих!
Прегръдки!

2008-06-17T11:08:18+03:00