РАЗДЯЛА
Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени.
Остави ми ги чисти, така -
недокоснати и неразровени
и единствени като смъртта.
Не дерзай към изгубено минало.
То е вече забулено в прах.
Като навик във тебе завинаги
са останали подлост и страх.
Не понасям фалшивите драми,
а фалшивост е твоят порок.
Аз не мога да пия с наслада
от водата на мътен поток.
Ти върви, дано Бог ти помага.
Намери своя рицар-мечта.
Но недей да си с него такава,
каквато с мен си била.
1990 год.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени.
Остави ми ги чисти, така -
недокоснати и неразровени
и единствени като смъртта.
Не дерзай към изгубено минало.
То е вече забулено в прах.
Като навик във тебе завинаги
са останали подлост и страх.
Не понасям фалшивите драми,
а фалшивост е твоят порок.
Аз не мога да пия с наслада
от водата на мътен поток.
Ти върви, дано Бог ти помага.
Намери своя рицар-мечта.
Но недей да си с него такава,
каквато с мен си била.
1990 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
