28 мар. 2007 г., 11:19

РАЗДЯЛА  

  Поэзия
778 0 13
Замълчи! Тишината ми липсва.

Твоят поглед ужасно крещи.

В него виждам лъжата за истина.

Замълчи ти, за миг замълчи!



Не поглеждай към моите спомени.

Остави ми ги чисти, така -

недокоснати и неразровени

и единствени като смъртта.



Не дерзай към изгубено минало.

То е вече забулено в прах.

Като навик във тебе завинаги

са останали подлост и страх.



Не понасям фалшивите драми,

а фалшивост е твоят порок.

Аз не мога да пия с наслада

от водата на мътен поток.



Ти върви, дано Бог ти помага.

Намери своя рицар-мечта.

Но недей да си с него такава,

каквато с мен си била.

1990 год.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??