Mar 28, 2007, 11:19 AM

РАЗДЯЛА  

  Poetry
811 0 13
Замълчи! Тишината ми липсва.

Твоят поглед ужасно крещи.

В него виждам лъжата за истина.

Замълчи ти, за миг замълчи!



Не поглеждай към моите спомени.

Остави ми ги чисти, така -

недокоснати и неразровени

и единствени като смъртта.



Не дерзай към изгубено минало.

То е вече забулено в прах.

Като навик във тебе завинаги

са останали подлост и страх.



Не понасям фалшивите драми,

а фалшивост е твоят порок.

Аз не мога да пия с наслада

от водата на мътен поток.



Ти върви, дано Бог ти помага.

Намери своя рицар-мечта.

Но недей да си с него такава,

каквато с мен си била.

1990 год.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??