28 mar 2007, 11:19

РАЗДЯЛА

  Poesía
945 0 13
Замълчи! Тишината ми липсва.

Твоят поглед ужасно крещи.

В него виждам лъжата за истина.

Замълчи ти, за миг замълчи!



Не поглеждай към моите спомени.

Остави ми ги чисти, така -

недокоснати и неразровени

и единствени като смъртта.



Не дерзай към изгубено минало.

То е вече забулено в прах.

Като навик във тебе завинаги

са останали подлост и страх.



Не понасям фалшивите драми,

а фалшивост е твоят порок.

Аз не мога да пия с наслада

от водата на мътен поток.



Ти върви, дано Бог ти помага.

Намери своя рицар-мечта.

Но недей да си с него такава,

каквато с мен си била.

1990 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...