28 mar 2007, 11:19

РАЗДЯЛА

  Poesía
943 0 13
Замълчи! Тишината ми липсва.

Твоят поглед ужасно крещи.

В него виждам лъжата за истина.

Замълчи ти, за миг замълчи!



Не поглеждай към моите спомени.

Остави ми ги чисти, така -

недокоснати и неразровени

и единствени като смъртта.



Не дерзай към изгубено минало.

То е вече забулено в прах.

Като навик във тебе завинаги

са останали подлост и страх.



Не понасям фалшивите драми,

а фалшивост е твоят порок.

Аз не мога да пия с наслада

от водата на мътен поток.



Ти върви, дано Бог ти помага.

Намери своя рицар-мечта.

Но недей да си с него такава,

каквато с мен си била.

1990 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...