3 июл. 2007 г., 20:17

Раздяла

897 0 0
Поглеждаш ме с насмешка и с въздишка,
казваш: "Ти за мене беше грешка!"
и тръгваш, без да кажеш сбогом,
за мене ти ще бъдеш хубав спомен.
Очите ми са пълни със сълзи,
оставящи след себе си следи,
а твоите следи се губят в мрака,
навярно някъде там тя те чака.
Тръгвай си! Назад не се обръщай!
Върви си и ме забрави!
Така за двама ни е по-добре
макар, че дълбоко страда моето сърце.
Пътищата ни оттук нататък се разделят,
твоята любов с друга ще споделяш,
а аз оставам сам-сама в нощта,
о, как боли, когато си отива любовта!
Не зная дали ще мога да обичам пак отново,
не ще повярвам аз на друг,
но зная - теб обичам само,
теб и никой друг!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...