Раздяла и Вечност

Пропаст зее помежду ни.
Небесата ни делят.
Скитници си бяхме ние
и по прашните пътеки
търсехме любов.

И когато тежко стичат се сълзите,
а сърце прокудено мълви.
Вятър вее във косите,
той раздялата руши.

Ох, любов, разлъка!
Къде живееш ти?
Нощ настъпвa, нощ злокобна,
тежка
бавно мъката прегръща,
самотата тя зове.

Как от скърби да избягам?
Клетва аз да отменя
и звездата, грейнала в небето,
там за теб да мога да сваля.

Тебе, мили, аз ще помня и желая.
Теб ще боготворя
и във спомена от рая
ще те претворя.

Тежкото писмо написах,
капки сълзи то попи,
виното пенливо ме опива,
чашата кристална се разби.