4 февр. 2024 г., 13:14

Раздяла по испански

478 2 10

 

                       На Недка

 

Нима си миг от спомен тъжен, 

останал завинаги в Иберия?

Затворени в изящна окръжност 

чувствата жадуват за галерия. 

 

А ти стоиш на гарата и махаш

с ръка, тъй мила за мене!

На перона си "Облечената маха"...

Но Гоя-другата обича вдъхновено.

 

И разглеждаме тази картина 

в нощта преди нашата раздяла. 

Франциско Гоя тръгна и замина, 

а ти съблече душата си бяла.

 

Слънцето от стон и кръв родено,

дойде, за да ни намери мълчаливи.

Нима и двама: от любов пленени –

все още пазим тази нощ щастлива?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздравите, Георги!
  • Красив спомен.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за прекрасният анализ, Руми!
    Като творец много елегантно докосваш душата ми!😍
  • Посвещенията са нещо прекрасно, можем да се докоснем до душевното състояние на автора! Поздравявам те, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...