Раздяла по испански
На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия.
А ти стоиш на гарата и махаш
с ръка, тъй мила за мене!
На перона си "Облечената маха"...
Но Гоя-другата обича вдъхновено.
И разглеждаме тази картина
в нощта преди нашата раздяла.
Франциско Гоя тръгна и замина,
а ти съблече душата си бяла.
Слънцето от стон и кръв родено,
дойде, за да ни намери мълчаливи.
Нима и двама: от любов пленени –
все още пазим тази нощ щастлива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
