Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19232
4.02.2024 г., 13:14 ч.

Раздяла по испански 

  Поезия » Любовна
257 2 10

 

                       На Недка

 

Нима си миг от спомен тъжен, 

останал завинаги в Иберия?

Затворени в изящна окръжност 

чувствата жадуват за галерия. 

 

А ти стоиш на гарата и махаш

с ръка, тъй мила за мене!

На перона си "Облечената маха"...

Но Гоя-другата обича вдъхновено.

 

И разглеждаме тази картина 

в нощта преди нашата раздяла. 

Франциско Гоя тръгна и замина, 

а ти съблече душата си бяла.

 

Слънцето от стон и кръв родено,

дойде, за да ни намери мълчаливи.

Нима и двама: от любов пленени –

все още пазим тази нощ щастлива?

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за поздравите, Георги!
  • Красив спомен.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за прекрасният анализ, Руми!
    Като творец много елегантно докосваш душата ми!😍
  • Посвещенията са нещо прекрасно, можем да се докоснем до душевното състояние на автора! Поздравявам те, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
  • Чудесно посвещение, Стойчо!
  • Нищо й няма на Недка:щастлива е след посещението на галерия "Прадо" в Мадрид!😉
  • Ах, Недке...
  • Благодаря за оценката и хубавите думи, Младен!
  • "Нима и двама: от любов пленени –
    все още пазим тази нощ щастлива?"

    Надеждата е да е така, но твоят прекрасен стих, Стойчо, сравним с образците на испанската любовна лирика на Федерико Гарсиа Лорка и Хуан Рамон Хименес, ще остане. Поздравление!

    "И разглеждаме тази картина
    в нощта преди нашата раздяла.
    Франциско Гоя тръгна и замина,
    а ти съблече душата си бяла."

    Поетично великолепие!
Предложения
: ??:??