3 июл. 2016 г., 10:09

Раздяла по пътя

1.1K 0 2

Да. Знаех че ще дойде този ден -
ще криволичим по пътечки тънки,
ала една от тях ще е маркирана за мен,
по друга ще преминат твоите стъпки.

 

Приседнали на завет зад скалата
до нестопена преспа, мръсно бяла.
Съвети от човек роден във Планината
бих искал да ти дам преди раздяла.

 

Най-първият: Обичай Пътя, искрено обичай
и върхове изкачвай или ги оставяй настрана,
но цели не търси, безсмислено не им се вричай,
обичай всичко в тази Планина.

 

Единствено на себе си повярвай щом решиш
да тръгнеш през поляните и през горите.
Некачваните върхове да изкачиш,
да бъдеш най-свободна над скалите...

 

Но в труден час не ме търси  с уплашен глас.
Не викай безполезно  в Планината моето име.
Ще има пропасти и върхове помежду нас,
които никога за теб не мога да премина.

 

Защото е така със всичките маркирани пътеки,
пресичат се веднъж и никога и никъде след това
и право на свободен избор има всеки,
останалото.... не е свобода.

 

Сега ще тръгна, бързо ще закрача
и честно по избраната от мене стръмнина
молитвата си чиста ще изплача,
за да повярва в тебе моята Планина.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, така е! Маркировката е Писаното, но ние имаме свободен избор да тръгнем или да се върнем. Интересна символика, добър заряд и заразяваща муза! Поздрави!
  • Идеята, образа и паралелите са ти страхотни! Малко оправи ритъма.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....