3.07.2016 г., 10:09

Раздяла по пътя

1.1K 0 2

Да. Знаех че ще дойде този ден -
ще криволичим по пътечки тънки,
ала една от тях ще е маркирана за мен,
по друга ще преминат твоите стъпки.

 

Приседнали на завет зад скалата
до нестопена преспа, мръсно бяла.
Съвети от човек роден във Планината
бих искал да ти дам преди раздяла.

 

Най-първият: Обичай Пътя, искрено обичай
и върхове изкачвай или ги оставяй настрана,
но цели не търси, безсмислено не им се вричай,
обичай всичко в тази Планина.

 

Единствено на себе си повярвай щом решиш
да тръгнеш през поляните и през горите.
Некачваните върхове да изкачиш,
да бъдеш най-свободна над скалите...

 

Но в труден час не ме търси  с уплашен глас.
Не викай безполезно  в Планината моето име.
Ще има пропасти и върхове помежду нас,
които никога за теб не мога да премина.

 

Защото е така със всичките маркирани пътеки,
пресичат се веднъж и никога и никъде след това
и право на свободен избор има всеки,
останалото.... не е свобода.

 

Сега ще тръгна, бързо ще закрача
и честно по избраната от мене стръмнина
молитвата си чиста ще изплача,
за да повярва в тебе моята Планина.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е! Маркировката е Писаното, но ние имаме свободен избор да тръгнем или да се върнем. Интересна символика, добър заряд и заразяваща муза! Поздрави!
  • Идеята, образа и паралелите са ти страхотни! Малко оправи ритъма.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....