Раздяла с лятото
Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично -
търси летния истински смях.
В едно тъжно море диша цялата вечност
и руши всеки спомен на прах.
А пък тя, любовта, грабна яркото слънце
и светът в шепа шума се сви.
Намали се денят като грахово зрънце
и така цялата зима ще спи.
Ще сънува красиво как са ярки звездите
под завивка от кал и бетон.
Ще кръстосват по улици сиви мечтите -
може би, ще си търсят подслон.
Любовта си замина. Намигна под вежди.
Най-нахално си взе младостта.
Всяка есен си тръгва, но оставя надежди
- да я чакаме пак с пролетта.
© Деа Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Петър, благодаря! "Не остарявай любов, във телата ни слепи..."
-
Напомни ми за онова стихотворение на Недялко. Казвам Недялко, понеже е бургазлия, нищо че е чешит,а може би точно заради това. 👍
-
Благодаря, Танче!🌹
-
Надежда....
Харесва ми! -
Юри
Ще те чакам в Градина, на плажа любим
със нозе потопени в морето.
Но сега идва зима - у дома ще стоим,
че от студ ще припада небето -
Бросило нас лето... )
-
Деа! 😀
Ще заспя есента, чак до онзи април,
в който няма, в пътеките зима.
Ще разтъркам очи, ново лято открил,
и ще хукна отново в Градина! -
Ще има, Краси
-
Хубава раздяла, но ще има любов и през зимата
вече виждам очите на огъня
който с вятъра скача в камината
и до мен си, затуй ми е топличко -
Благодаря ви, момичета!❤ Още ми е криво, че е септември...
-
Дъжд от метафори и чувства в една симфония на любовта!
-
Влюбих се още в първия купллет
-
Красиво, образно и вярващо! Ще си го прибера цялото, пак да си го чета
-
Много образно, красиво и нежно стихо, финала е прекрасен, то цялото грабва! Надеждата засилва желанието за живот и някакси, когато има за какво да се хванем, в случая, за пролетта, тогава по лесно се преживява. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
