31 янв. 2009 г., 08:12

Разгневи ме, Животе мой 

  Поэзия
572 0 4
   

Засрами се, Животе мой!

Тук май прекали!

Откакто си почнал,

гледаш да ме сломиш.

Бях на мама отмяната,

но да бъда

на татко принцесата 

така и не ми позволи.

Засрами се, Животе мой!

От самото начало

с теб се ръфаме стръвно.

Вземаш, вземаш,

направо си грабиш,

а да даваш не си склонен,

ма хич!

Все ме караш

със зъби и нокти

да дърлям и да си откопчвам.

Теглиш чергата здраво,

аз пък опъвам оттук,

все е къса, проклетата,

да завие и двама ни,

но до днес с теб

все си прощавахме!

Разгневи ме, Животе мой!

Днес наистина прекали!

Защо наказваш и други,

та мен да ме заболи?!

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо наказваш и други,
    та мен да ме заболи?!

    защото е майстор ... знае как ...

    последните три четири неща не съм ти чел
    срам за мен като твой верен фен
    трябва да се отбия до - прозата


    хубав стих
  • За да ни е по-гадно на нас!
    Поздравления, много е хубаво!
  • Прободе ме,а финалът направо ве разби!
  • "Защо наказваш и други,
    та мен да ме заболи?!"

    !
    боли за тези които обичаме
Предложения
: ??:??