Засрами се, Животе мой!
Тук май прекали!
Откакто си почнал,
гледаш да ме сломиш.
Бях на мама отмяната,
но да бъда
на татко принцесата
така и не ми позволи.
Засрами се, Животе мой!
От самото начало
с теб се ръфаме стръвно.
Вземаш, вземаш,
направо си грабиш,
а да даваш не си склонен,
ма хич!
Все ме караш
със зъби и нокти
да дърлям и да си откопчвам.
Теглиш чергата здраво,
аз пък опъвам оттук,
все е къса, проклетата,
да завие и двама ни,
но до днес с теб
все си прощавахме!
Разгневи ме, Животе мой!
Днес наистина прекали!
Защо наказваш и други,
та мен да ме заболи?!
© Ели Лозанова Все права защищены
та мен да ме заболи?!
защото е майстор ... знае как ...
последните три четири неща не съм ти чел
срам за мен като твой верен фен
трябва да се отбия до - прозата
хубав стих