13 янв. 2009 г., 16:00

Разголване

739 0 9
Вълнува я, ужасно я вълнува,
възбужда в нея правене на грешки...
И тялото и жадно го сънува,
захвърлило на пода тънка дреха...

Убива я, тъй бавно я убива,
със болката докато го очаква,
и в розов миг от радост се опива,
че няма как  да е нечакан...

Докосва я, тъй нежно я докосва,
а мислеше... не може да се влюби...
В горещата му нощ пристъпва боса,
светът и в този миг се казва любене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Блак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах стиха ти!
  • Прилича ми на Е.Ефтимов-,,сънувал-несънувал ...тайно слово...
    пял-непял...ти можеш да се...пак отново...,, ,нали Идеми Дойдеми?
  • Нищо ново под слънцето , всичко хубаво е просто , дълбочината на усещането променя нещата , благодаря ти !
  • Интересно виждане за едни уж рутинни станали емоции. Хареса ми стиха ти. Поздрав!
  • Целта на заниятието беше няколко щрихи към една емоция...Но , какво по-хубаво да се хареса на хора с близка чувствителност , за което благодаря !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...