rotazia (Рот Блак)
63 144
13 ene 2009, 16:00

Разголване 

  Poesía » De amor
597 0 9
Вълнува я, ужасно я вълнува,
възбужда в нея правене на грешки...
И тялото и жадно го сънува,
захвърлило на пода тънка дреха...

Убива я, тъй бавно я убива,
със болката докато го очаква,
и в розов миг от радост се опива,
че няма как  да е нечакан...

Докосва я, тъй нежно я докосва,
а мислеше... не може да се влюби...
В горещата му нощ пристъпва боса,
светът и в този миг се казва любене!

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах стиха ти!
  • Прилича ми на Е.Ефтимов-,,сънувал-несънувал ...тайно слово...
    пял-непял...ти можеш да се...пак отново...,, ,нали Идеми Дойдеми?
  • Нищо ново под слънцето , всичко хубаво е просто , дълбочината на усещането променя нещата , благодаря ти !
  • Интересно виждане за едни уж рутинни станали емоции. Хареса ми стиха ти. Поздрав!
  • Целта на заниятието беше няколко щрихи към една емоция...Но , какво по-хубаво да се хареса на хора с близка чувствителност , за което благодаря !
  • Прекрасно!
    "светът и в този миг се казва любене!"
  • страшно ми хареса този стих...влезе в душата ми...
  • По принцип , ако искаше да ти хареса отговора ми , в случая , трябваше да ми кажеш как да ти отговоря , но какъв е проблема изобщо ?
  • Идея си нямам , може би някой ти е признавал любовта си със същите думи ! Те са обикновени , но заради това са така силни и категорични !
Propuestas
: ??:??