РАЗГОВОР

Със тебе смърт - жестока, зла съдба,

не сме се срещали лице в лице,

но ти докосна ме веднъж ли, два,

със костеливите си, зли ръце.

Първо баща и майка ми отне -

мили светци в образ тих и скромен,

после любимата сестра ми взе,

като вихър страшен и злокобен.

Отне ми ти и скъпия съпруг -

във живота моята опора,

а мене - запокити ме напук

сама да скитам с тежката умора.

Не си всесилна - добре е туй да разбереш!

По-силен е животът и те побеждава.

Но до когото черна длан допреш,

във него мъката докрай остава.

Вред където минеш, носиш скръб,

за всички си ти нежелана,

а силно любя аз живота скъп

и искам все при него да остана.

Животът труден, тежък и суров,

по-мил е от тебе, неизбежна.

Не ще дочакаш ти от мене зов.

Забрави за мен - о, ти, любезна!